Оранжево небето

„Този път искам да си поговорим за детството. Всъщност, да го усетим; да се превърнем отново в деца за момент. Показвам неща, които със сигурност не сме забравили, но някак сме „втъкнали" по-навътре в мислите си. И нормално.

Каня ви да бъдем заедно (деца) и в някакъв смисъл, да си припомним кои сме. Защото детето в нас сме самите ние днес. Няма как да му избягаме, често съветват дори много да го пазим.

Това, което искам да споделя с вас, не са просто спомени, a e начин на съществуване, който вече осезаемо се е изменил; начин на присъствие, въображение, което се развива само чрез липсата на „какво да правиш"."

„Оранжево небето" представлява серия от илюстрации: ярки, директни, с огромна усмивка към миналото. Целта не е да се идеализира миналото като такова каквото е било преди, а то да се направи „достъпно", отново споделено.

„Тази изложба е за всеки, който помни ледените сокчета от 10 стотинки и знае как да превърне колелото си в „мотор" с помощта на пластмасовата чашка, останала от него."