CAPANICI

„Цапаници" започва не като изложба, а като импулс. Не като концепция, не като стратегически замислен проект, още по-малко като „необходимост да се рисува". Тя се ражда от едно много по-човешко желание - да доведеш нещо докрай, да го видиш завършено, живо, извадено на светло.

И може би именно затова тези работи носят такава жива енергия. Те не се напъват да бъдат „повече" - не се преструват, не обясняват, не позират. Това са рисунки, родени на един дъх; образи, които приличат на бележки под линия към лични преживявания, на илюстрации към истории, разказани между редовете.

Това е първата самостоятелна изложба на Бони (Боянка Рошлева). Появила се сякаш внезапно, сглобена за броени дни, но всъщност отлежавала дълго - като колекция от карти, които с години намираш случайно по улицата, пъхаш в джоба си, забравяш... и един ден подреждаш в замък. Може би затова изложбата носи онази рядка лекота, която не може да се симулира. Нищо не тежи. Нищо не е „изиграно". Линиите са уверени, образите топли, а усещането е като разговор с човек, който не се крие зад термини и концептуални конструкции. Всичко е направено с ръка, със сърце и с внимание, което не се преподава.

Постепенно ръцете излизат на преден план - не като сюжет, а като присъствие. Ръце, които дават, държат, чакат, създават. Ръце, които всички сме виждали, усещали, разпознавали. В тези образи няма дистанция. Има близост. И може би затова се улавяш, че стоиш пред тях по-дълго, без особена причина и без нужда от обяснение.

„Цапаници" не е изложба за разчитане. Тя е за гледане, за усещане, за малко радост и малко тишина. И ако си тръгнете с нещо - било то рисунка или просто чувство - значи сте взели със себе си частица от един изключително честен творчески път. Такъв, който нищо не обещава, но тихо и щедро дава повече, отколкото очаквате.

текст: Цветелина Анастасова